diesto (Данаил Антонов)
1014 588
4.10.2017 г., 9:24 ч.

Ще бъда твоя светеща окръжност 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
1345 13 24


Аз мога да остана вечно тъжен
и вечно вял - като хербарий
там някъде във някой ъгъл,
четейки собственият си сценарий,
но няма! Ще блестя със цвят,
ще нося само слънчевите дни,
когато съм се чувствал цял
от мигове, в които не болиш.
Ще светя с цялата си обич
и нежност ще ти давам, топлина,
със хубаво дано да ме запомниш,
живот със мен макар че не избра.
Но нека дотогава е лила́во
и пъстро като пролетна дъга,
безоблачно и влюбено до бяло,
отмило мъките с усмихната сълза.
Аз мога да живея вечно тъжен
и имам поводи - хиляда!
Ще бъда твоя светеща окръжност,
в която любовта ми оцелява.
Аз мога да ти давам, без да взема
и всяка мъчна болка да отричам,
защото в този глупав свят без време
остана ми това - да те обичам!...

 

Danny Diester
27.09.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво...това е истинска любов!
  • Със Силвия... Поздравления, Дани!
  • Останало ти е най-важното. Продължавай да светиш, Дани! Поздравления и от мен!
  • Благодаря, Сис! От сърце...
  • Дани, не знам какво да кажа, освен благодаря, за красивата поезия, която ни поднасяш! В любими. 🍀
  • Браво
  • Душата вече не е интересна. Всяка думичка има своето място в мозъка. Сега други неща са интересни. А ти, Дани, не напускай. Тук тепърва ще става интересно.
  • За съжаление плочата си е все същата. И на мен ми се иска да викна - "Спрете Земята, искам да сляза", но няма как. Има много горчивина в думите ти и сигурно основателно. Аз исках само да покажа как на на някои въобще не им пука за това какво другите смятат за свято и как не се свенят да осквернят всичко, само че прожекторът е насочен и към тях и циркът е тотален. Това беше смисълът на примера ми с котката в един друг коментар, но май го изтълкуваха погрешно. Но аз съм свикнала, аклиматизирала съм се и към проклятия и към всичко останало. Пожелавам ти успех, стихотворението е хубаво и е съвсем сериозно и затрогващо.
  • Признавам си, това няма да ме мотивира за подобна аклиматизация. Аз не взимам на сериозно нещата, които пиша, а камо ли да съм своего рода будител за подобна адаптация чрез творбите си! Лично за себе си съм взел решение. Напускам тази плоча и отивам да мия чинии на друга. Правил съм го и съм бил щастлив. Тук се чувствам роб и пиша тъжно. Свободата или салама? Лиричната ми душа мисли егоистично и реши да избере свободата. Всяко начало има край! Само салама има два! И двата съм ги гризал.. Не яде ми се вече. " Земята на Ботев и Левски отново е робска земя! " Актуално нали? "Момчето си отива!".. Недосегаеми няма. Има доброволци без дух. За него няма протези по тая земя...
  • То пък една поезия. Карикатура. Нали разбирате, че целта не са висини в изкуството, а опошляване на чисти пориви. Но живеем в информационно общество, все повече се размиват границите на индивидуалното и колективното подсъзнание, все повече мислим като тълпа, а не като личности и губим представата за "лично" и "обществено", за "тайно" и "явно", за "мое" и "твое". Затова поетите трябва да се съпротивляват на тази мелачка. Явно вървим към нов тип общество и трябва някак да се аклиматизираме, да придобием имунитет към този прожектор, който е насочен непрекъснато и към най-тъмните кътчета на душата ни. Недосегаеми в този процес няма. За добро или за зло.
  • Благодаря, Бени! Колкото до НС, мога да кажа само, че грозната действителност, която цари там рязко се проектира в същата такава на живота ни, на бита ни, на облачната реалност, от която не се вижда светло бъдеще! Бих окачествил като цинично тия над 200 кратуни да си позволяват поезия в тази порочна зала.. Лично мнение
  • Извинявай, че и аз ще те сваля за малко от облаците на тъгата ти, но току-що попаднах на следното заглавие - "Смях и цирк в НС! Рецитират се стихове, оправят се с гащи и без гащи, викат си линейки за психиатрията" Става въпрос за заседанието на НС, което тече в момента. Да се чуди човек изкуството ли е отражение на действителността или обратното.
  • Вълнуваща всеотдайност блика от красивия ти стих, Дани! Поздравявам те!
  • Ти можеш!
  • Така са при мен нещата, Мариана! Тесто с мая от сълзи.. Поздрави!
  • Хубаво! Безусловна любов: съзидание-смисъл.
  • Изживяване... Хубаво...
  • Благодаря! Душевните спирачки обикновено са в следствие на дългата инерция в облаците! Хубаво пътуване, но понякога просто трябва да се опъне ръчната, защото удара може да е фатален..
  • Приеми и моите поздравления, хареса ми много!
  • Аз мога, но няма. В това твърдение е есенцията на стихотворението. Няма значение какво можеш, но няма да направиш. Трябва да умеем да си поставяме граници, които да не престъпваме, дори когато сме в състояние или ни е позволено. Поздравления.
  • Радвам се, че ти харесва, Слава! Благодаря!
  • пълнотата на душата е свещена. Прекрасно си я изразил...финно...
  • Много благодаря , Райна!
  • Твоята всеотдайност е свещена !"Аз мога да ти давам, без да взема".
    Това е! Думите са излишни!
    /Поетичните ти умения са неоспорими, затова не ги коментирам/
Предложения
: ??:??