Ще бъда ли някога без теб щастлива,
Е въпросът тъй задаван и парлив.

Че защо ли все пак се оплаквам,
А дори и да те срещна не очаквам.
Към теб вървя, но с теб се разминавам
Аз,която за пореден път си обещавам
Мислите си от теб да не отклонявам.

Едва ли някога, дори и да те търся, ще те намеря...
Душата ти, въпреки че искам, не мога да спечеля.
И ето, пак мойте нежни чувства ти отричаш,
Наивно бъдещето си продължаваш да предричаш,
Само ти, въпреки че не ме обичаш, ме правиш щастлива,
Ти и неповторимият ти поглед - искрен и красив,
Вече изгубила съм, ако е имало такава, всякаква надежда,
Единствено към теб, докога ли, сърцето ми ще поглежда.
Но никога не трябва да ти хрумва, че ще позволя,
Отчаянието и безсилието да ме накарат да спра.

Теб ще продължавм да търся, винаги, до края.
Едва ли ще помисля някога да те оставя.
Бог ми е свидетел, че няма да те забравя!