Ще идват гости и след мен
на пищната трапеза.
Ще бъда малко уморен,
от ангелите глезен.
Но от небесния простор
духът ми ще поглежда,
че там – без мен – дузина в хор
припяват със надежда,
изисканото тържество
да свършат в меко ложе
и вдигнатото мъжество
да клюмне нос. О, Боже,
върни ми тази нощ плътта,
криле – трапезата да стигна
и яростта – да измета
натрапниците, без да мигна.
А ти от каната винó
сипи ми в чашата кристална.
До тук било, какво било,
че Бог за нощ страстта ни пална.
© Иван Христов Все права защищены