2 сент. 2006 г., 10:28

Ще любя друга, а ще виждам теб

2.1K 0 13
Забравям те, когато съм пиян,
в нощта на тежък махмурлук,
във чашата ликьор презрян,
изпушил някакъв си там боклук.
Изпъждам спомена за теб
в поредния превзет порок.
Унесен в гнусния вертеп
успивам чувството любов.

И влюбвам се отново всеки път,
когато с тебе се размина,
усетил жива топлата ти плът.

Измъчвам се, когато си наблизо
и себе си оплаквам жално
от блянове измамни преломен
в мечти за теб и утрешния ден.
Отбягвам среща с твоя поглед
защото носи ми единствено тъга.
В съзнанието ми образът ти блед
далеч отплава от брега.

Но влюбвам се отново всеки път,
когато твоя нежен глас дочуя
сърцето скоква в топлата ми гръд.

Раняваш ме, когато ме целуваш
по бузата като приятел стар
не знам дали за другиго блeнуваш,
но знам, че аз съм вехтошар
заробил своята душа вовеки,
забравил що е да живее с песен,
изгубен сред безброй пътеки,
а пътят твой е толкоз лесен!

И все пак влюбвам се отново в теб
забравям спомена горчив
и мразя се за туй, че съм обречен
да любя друга, а да виждам теб!


Защото влюбвам се отново всеки път
в представата за теб
и спомена за топлата ти гръд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хитреций Гай Хитреций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истинско...
  • Браво, това наистина е най-доброто! Този стих не се чете, а се изживява...поне с мен беше така...Забравих, че чета...
  • Много хубаво,истински и до болка познато-като преживяване. 66666666

  • 6!БРАВО!!!!!!!!!
  • Защото влюбвам се отново всеки път
    в представата за теб
    и спомена за топлата ти гръд.

    Поздрав, римлянино! Много ми хареса!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...