Забравям те, когато съм пиян,
в нощта на тежък махмурлук,
във чашата ликьор презрян,
изпушил някакъв си там боклук.
Изпъждам спомена за теб
в поредния превзет порок.
Унесен в гнусния вертеп
успивам чувството любов.
И влюбвам се отново всеки път,
когато с тебе се размина,
усетил жива топлата ти плът.
Измъчвам се, когато си наблизо ...