2.09.2006 г., 10:28

Ще любя друга, а ще виждам теб

2K 0 13
Забравям те, когато съм пиян,
в нощта на тежък махмурлук,
във чашата ликьор презрян,
изпушил някакъв си там боклук.
Изпъждам спомена за теб
в поредния превзет порок.
Унесен в гнусния вертеп
успивам чувството любов.

И влюбвам се отново всеки път,
когато с тебе се размина,
усетил жива топлата ти плът.

Измъчвам се, когато си наблизо
и себе си оплаквам жално
от блянове измамни преломен
в мечти за теб и утрешния ден.
Отбягвам среща с твоя поглед
защото носи ми единствено тъга.
В съзнанието ми образът ти блед
далеч отплава от брега.

Но влюбвам се отново всеки път,
когато твоя нежен глас дочуя
сърцето скоква в топлата ми гръд.

Раняваш ме, когато ме целуваш
по бузата като приятел стар
не знам дали за другиго блeнуваш,
но знам, че аз съм вехтошар
заробил своята душа вовеки,
забравил що е да живее с песен,
изгубен сред безброй пътеки,
а пътят твой е толкоз лесен!

И все пак влюбвам се отново в теб
забравям спомена горчив
и мразя се за туй, че съм обречен
да любя друга, а да виждам теб!


Защото влюбвам се отново всеки път
в представата за теб
и спомена за топлата ти гръд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хитреций Гай Хитреций Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истинско...
  • Браво, това наистина е най-доброто! Този стих не се чете, а се изживява...поне с мен беше така...Забравих, че чета...
  • Много хубаво,истински и до болка познато-като преживяване. 66666666

  • 6!БРАВО!!!!!!!!!
  • Защото влюбвам се отново всеки път
    в представата за теб
    и спомена за топлата ти гръд.

    Поздрав, римлянино! Много ми хареса!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...