Ще любя друга, а ще виждам теб
в нощта на тежък махмурлук,
във чашата ликьор презрян,
изпушил някакъв си там боклук.
Изпъждам спомена за теб
в поредния превзет порок.
Унесен в гнусния вертеп
успивам чувството любов.
И влюбвам се отново всеки път,
когато с тебе се размина,
усетил жива топлата ти плът.
Измъчвам се, когато си наблизо
и себе си оплаквам жално
от блянове измамни преломен
в мечти за теб и утрешния ден.
Отбягвам среща с твоя поглед
защото носи ми единствено тъга.
В съзнанието ми образът ти блед
далеч отплава от брега.
Но влюбвам се отново всеки път,
когато твоя нежен глас дочуя
сърцето скоква в топлата ми гръд.
Раняваш ме, когато ме целуваш
по бузата като приятел стар
не знам дали за другиго блeнуваш,
но знам, че аз съм вехтошар
заробил своята душа вовеки,
забравил що е да живее с песен,
изгубен сред безброй пътеки,
а пътят твой е толкоз лесен!
И все пак влюбвам се отново в теб
забравям спомена горчив
и мразя се за туй, че съм обречен
да любя друга, а да виждам теб!
Защото влюбвам се отново всеки път
в представата за теб
и спомена за топлата ти гръд.
© Хитреций Гай Хитреций All rights reserved.
