nezemna (Неземна)
355 1168
19 мар. 2016 г., 18:07

Съдбата ни усмихна дните... 

  Поэзия » Любовная
299 0 8

Самотни ветрове във нас се гонят,
защото никой себе си не търси,
а облаците скръб от рая ронят,
защото празнотата ни разтърси.

А две звезди умряха в небосклона,
обречени без  въздух в самотата,
светкавица катурна се по склона,
просветна и разби се във скалата.

И аз потърсих се, ранена птица,
откъснах от тъгата си въздишка,
крила разперих, скрих се във жълтица,
нега оплетох си, от топлата ти нишка.

Загърнах се със теб и сгрях душата,
прелях си вечност, стоплих си мечтите,
покорна поклоних се на съдбата,
а тя реши,  да ни усмихне  дните.


 

© Неземна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно - усмихващо...!!!
  • Ехоооо, благодаря на всички, че прочетохте
  • Прекрасно е, Цвети! Благодаря ти за удоволствието да прочета!!!
  • Повиших душевната си октава!
  • Чудесен стих, Цвети!
  • Поздрав! Хареса ми.
  • Ей, Цвети, прекрасно е!
  • Винаги си лъчезарна и зареждаща с позитивна енергия, Цвети, а това силно импонира. И този път си изстреляла това силно стихотворение на един дъх. Като самороден къс е. Впрочем, за да бъда справедлив, спомням си и едно твое доста песимистично стихотворение, което ме разтревожи. Но слава богу, то е велико творческо изключение. Поздрав за написаното!
Предложения
: ??:??