Съдбата ни усмихна дните...
Самотни ветрове във нас се гонят,
защото никой себе си не търси,
а облаците скръб от рая ронят,
защото празнотата ни разтърси.
А две звезди умряха в небосклона,
обречени без въздух в самотата,
светкавица катурна се по склона,
просветна и разби се във скалата.
И аз потърсих се, ранена птица,
откъснах от тъгата си въздишка,
крила разперих, скрих се във жълтица,
нега оплетох си, от топлата ти нишка.
Загърнах се със теб и сгрях душата,
прелях си вечност, стоплих си мечтите,
покорна поклоних се на съдбата,
а тя реши, да ни усмихне дните.
© Неземна All rights reserved.
