Ще ме търсиш...
Ще ме търсиш в цветята сред двора.
Ще ме търсиш под дюлята зряла.
Ще ме търсиш сред многото хора.
Ще ме търсиш в пътеката спряла.
Ще ме търсиш във някоя дреха.
Ще ме търсиш сред казани думи.
Ще ме търсиш в най-малка утеха.
Ще ме търсиш под есенни шуми.
Ще ме търсиш във стих недописан.
Ще ме търсиш във някоя книга.
Ще ме търсиш във лист неподписан-
там където и мисъл не стига.
Ще ме търсиш във моя картина.
Ще ме търсиш под къщната стряха.
Ще ме търсиш по снежна пъртина-
там, където и стъпките спряха...
Няма никаде да ме намериш.
Просто щото съм винаги в тебе:
във очите ти тъжни и влажни;
във сърето ти свито и плахо;
във душата ти тиха и кротка;
във красивата твоя походка.
Всъщност в твоето женско начало
дето името ми е звучало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
