31 окт. 2007 г., 11:57

Ще ми подариш ли?

1.5K 0 9

Ще ми подариш ли любов?

За да се видя щастлива,

Така, както слънцето грее…

Да бъда красива,

сърцето ми лудо да тупти!

 

Ще ми подариш ли болка?

За да се видя унила,

самотата да ме прегърне

тъй, както нощта загъва деня…

И да се моля на съдбата да те върне!

 

Ще ми подариш ли усмивка?

Пълна с топлина,

Разливаща се като музика в душата…

Така невинна,

че да я докосна нежно с ръце…

 

Ще ми подариш ли сълза?

Да падне върху устните ми,

да я слея с мен във вечността…

и да ти покажа любовта!

 

Ще ми подариш ли една нощ със теб?

Да мога да те галя,

И да шепна колко те обичам…

Любовта в теб да запаля

и до теб като детенце да заспивам!

 

Ще ми подариш ли миг откраднат?

За да избягаме от реалността

и да живеем при мечтите,

там, където стават чудеса!

 

Ще ми подариш ли раздяла?

За да изпитам всичко това

и да остана цяла,

макар и сама!

 

А сега ми подари огледало!

Да се погледна и да видя…

 

Каква ме направи!


 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички Много се радвам, че ви харесва!
  • Браво!С удоволствие вече мога да го оценя!
  • Настръхнах цялата.Отдавна не ми се беше случвало.
    С каква енергия си го заредила?!
    Малките технически несъвършенства,
    не намаляват силата на стиха ти.
    Работи над себе си!Умееш да внушаваш.
    Поздравления!
    ( предлагам ти да оставиш
    края само до:
    "А сега ми подари огледало!
    Да погледна и да видя...
    Каква ме направи!"
    другото е излишно)
  • Хубаво стихотворение
    с хубав край.С обич.
  • страшно много ми харесва идеята,но на места самото изпълнение някак не ми допада.Поработи още малко по това стихотворение и ще стане страхотно,има потенциал!Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...