31.10.2007 г., 11:57

Ще ми подариш ли?

1.5K 0 9

Ще ми подариш ли любов?

За да се видя щастлива,

Така, както слънцето грее…

Да бъда красива,

сърцето ми лудо да тупти!

 

Ще ми подариш ли болка?

За да се видя унила,

самотата да ме прегърне

тъй, както нощта загъва деня…

И да се моля на съдбата да те върне!

 

Ще ми подариш ли усмивка?

Пълна с топлина,

Разливаща се като музика в душата…

Така невинна,

че да я докосна нежно с ръце…

 

Ще ми подариш ли сълза?

Да падне върху устните ми,

да я слея с мен във вечността…

и да ти покажа любовта!

 

Ще ми подариш ли една нощ със теб?

Да мога да те галя,

И да шепна колко те обичам…

Любовта в теб да запаля

и до теб като детенце да заспивам!

 

Ще ми подариш ли миг откраднат?

За да избягаме от реалността

и да живеем при мечтите,

там, където стават чудеса!

 

Ще ми подариш ли раздяла?

За да изпитам всичко това

и да остана цяла,

макар и сама!

 

А сега ми подари огледало!

Да се погледна и да видя…

 

Каква ме направи!


 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички Много се радвам, че ви харесва!
  • Браво!С удоволствие вече мога да го оценя!
  • Настръхнах цялата.Отдавна не ми се беше случвало.
    С каква енергия си го заредила?!
    Малките технически несъвършенства,
    не намаляват силата на стиха ти.
    Работи над себе си!Умееш да внушаваш.
    Поздравления!
    ( предлагам ти да оставиш
    края само до:
    "А сега ми подари огледало!
    Да погледна и да видя...
    Каква ме направи!"
    другото е излишно)
  • Хубаво стихотворение
    с хубав край.С обич.
  • страшно много ми харесва идеята,но на места самото изпълнение някак не ми допада.Поработи още малко по това стихотворение и ще стане страхотно,има потенциал!Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...