Ще ми се случиш...
Ще ми се случиш...
Ще ми се случиш.
Някога преди.
Но просто няма да е
днеска или утре.
И зная колко много
ще боли,
когато пълнолунно
се разсъмне.
А тази нощ откъснах си
светулки.
И ги заших във
тъмен къс
небе.
Да ми е светло.
И да чакам да се
счупи
най-черното
притихнало
море...
А пясъкът се стичаше
бездънно
по вятърните
спящи
брегове.
Дъждът затича се.
По лунни стълби,
намерили
в очите ми
криле.
Във тази нощ
аз купих си
мълчание.
Разрязах го.
Без вкус на суета.
Страхувам се,
но знам –
ще ми се случиш.
Все някога.
Но не сега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елмира Митева Все права защищены
