Oct 19, 2008, 10:11 PM

Ще ми се случиш... 

  Poetry » Phylosophy
1288 0 26

Ще ми се случиш...

 

Ще ми се случиш.

Някога преди.

Но просто няма да е

днеска или утре.

И зная колко много

ще боли,

когато пълнолунно

се разсъмне.

А тази нощ откъснах си

светулки.

И ги заших във

тъмен къс

небе.

Да ми е светло.

И да чакам да се

счупи

най-черното

притихнало

море...

А пясъкът се стичаше

бездънно

по вятърните

спящи

брегове.

Дъждът затича се.

По лунни стълби,

намерили

в очите ми

криле.

Във тази нощ

аз купих си

мълчание.

Разрязах го.

Без вкус на суета.

Страхувам се,

но знам –

ще ми се случиш.

Все някога.

Но не сега.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??