Ще минават години и време, и хора.
Някой ден ще сведа побеляла глава.
Ще налегне сърцето ми сива умора,
но пак ще осъмвам щастлив от това,
че съм бил на света, че съм любил и страдал,
че съм брулен от зли и добри суховей.
Дори и когато в безсилие изпадам,
нещо в мен все ще крещи и ще пей.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
