Ще мога ли...
Ще мога ли да се пренарисувам,
да избуя, притиснат от бетона?
В душата моя сякаш още плуват
мечти, които да разкъсат броня.
Не искам да съм тяло, а процеси,
нито материя, а просто дух.
Ще пробвам да избегна всички преси
и да остана светлина и звук.
Във багрите на месеци, сезони,
в следобедите, преди залез нов,
във нощните крайулични неони –
един пренарисуван мой живот…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
