30 дек. 2011 г., 16:47

Ще нарисувам Теб

1.3K 0 11

Ще нарисувам Теб

 

 

На А. - един изключителен талант

с прекрасна усмивка и златно сърце!

 

 

Ти знаеш, че обичам да рисувам.

И днес ще нарисувам точно Теб.

Не шарж, пейзаж и скица. Нещо друго.

Не сън или реалност. Не портрет.

 

Такъв, какъвто си, ще те направя.

Понякога усмихнат, друг път – тъжен.

Понякога щастлив, а друг път – не.

И борещ се с животът тежък, мъчен.

 

Очите ти, безбрежни океани,

без нотка на тъга не ще оставя.

Ще бъдат и добри, и неразбрани,

но вяра и надежда ще добавя.

 

Ръцете ти – криле до кръв раздирани

от чуждите съдби, мечти, слова.

Криле на заем давани, откривани

и губени отново след това.

 

В нозете ти аз Слънце ще поставя –

да свети накъдето тръгнеш ти

и никога за миг да не забравяш,

че Светлината вътре в теб блести!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново благодаря Радвам се, че това, което пиша, се оценява добре. Догодина ще се боря за първото място
  • Честито за спечелената наскоро национална награда за поезия, Яни! Успех и плодотворно перо и много още повече поводи, за да се гордеем с постигнатото от теб...
  • Елина, Нина - сърдечно благодаря! Вдъхновена пролет ви желая!
  • Хубав финал и едно чудесно стихотворение!Поздравления и от мен, Яна!
  • Мария, Сиси - от сърце ви благодаря. Самата награда става абсолютно маловажна всъщност, защото още в процеса на писане получаваме нещо много по-съществено - намираме вътрешна хармония и изливаме думите, които някъде по пътя сме забравили да изречем. И ставаме... щастливи. Поне във времето от стих до стих.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...