30.12.2011 г., 16:47

Ще нарисувам Теб

1.3K 0 11

Ще нарисувам Теб

 

 

На А. - един изключителен талант

с прекрасна усмивка и златно сърце!

 

 

Ти знаеш, че обичам да рисувам.

И днес ще нарисувам точно Теб.

Не шарж, пейзаж и скица. Нещо друго.

Не сън или реалност. Не портрет.

 

Такъв, какъвто си, ще те направя.

Понякога усмихнат, друг път – тъжен.

Понякога щастлив, а друг път – не.

И борещ се с животът тежък, мъчен.

 

Очите ти, безбрежни океани,

без нотка на тъга не ще оставя.

Ще бъдат и добри, и неразбрани,

но вяра и надежда ще добавя.

 

Ръцете ти – криле до кръв раздирани

от чуждите съдби, мечти, слова.

Криле на заем давани, откривани

и губени отново след това.

 

В нозете ти аз Слънце ще поставя –

да свети накъдето тръгнеш ти

и никога за миг да не забравяш,

че Светлината вътре в теб блести!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново благодаря Радвам се, че това, което пиша, се оценява добре. Догодина ще се боря за първото място
  • Честито за спечелената наскоро национална награда за поезия, Яни! Успех и плодотворно перо и много още повече поводи, за да се гордеем с постигнатото от теб...
  • Елина, Нина - сърдечно благодаря! Вдъхновена пролет ви желая!
  • Хубав финал и едно чудесно стихотворение!Поздравления и от мен, Яна!
  • Мария, Сиси - от сърце ви благодаря. Самата награда става абсолютно маловажна всъщност, защото още в процеса на писане получаваме нещо много по-съществено - намираме вътрешна хармония и изливаме думите, които някъде по пътя сме забравили да изречем. И ставаме... щастливи. Поне във времето от стих до стих.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...