Сърцето ми в огън гори,
душата ми плаче от болка.
Где е България, где е нашата
родна земя?! Заминах аз за
чужбина да търся щастлива
съдба. Срещнах жена, но се
питам защо чуждоземната
жена не притежана българската
красота. Ще се върна! Как се
забравя утринта изпълнена
с красиви чудеса, Родопа
планина разкрива неземни
чудни красоти, изпълнена е
със прохлада, със вековни
борови гори. Един-единствен
народ изпълнен със живот.
Звънливи чанове пребират
от сочна паша наедрелите
стада. А ние младите танцуваме
в нощта, а огънят огрява нашата
душа. Не както във чужбина е,
където студ и мраз сковава
нашите сърцата. Тая грешка
не правете, в родината си
останете. Да пазим светли
завети на българските чеда-
герои. Свобода, любов и братство,
и духовното боготство.

*П. Славейков