Ще Обичам… до сетния ден
Все по-рядко звъни телефона,
намаляха и всички писма,
поотслабнах, вталих панталона,
пуснах бяла, въздълга брада.
Остаряваш, тук някой ще каже,
и той сигурно тук ще е прав.
Нямам вид вече толкова важен,
но останах със същия нрав.
Пак на филми понякога плача,
често ходя с деца на море.
Пак обичам със щеки да крача
под планинското чисто небе.
Но със сигурност в някоя зима
ще престана да ходя на ски,
ще започна - виагра да взимам
и ще имам по-малки мечти.
Но дори и… да клекна… тогава;
оглупял и докрай изтощен,
аз в живота, не ще се предавам,
ще Обичам… до сетния ден!
Ще дарявам с куплети надежда,
ще усмихвам със рими деня,
до Любов - суетата ще свеждам
в прозаичната наша мъгла.
Юри Йовев
ноември 2025 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
