Няма да тая чувствата в мен,
няма да крия тайната в мен.
Няма да бъда като камък студена
и макар че съм ранена, няма да бъда студена.
Ще викам, ще крещя, ще излея болката
и дано най-накрая от теб да се отърва.
Няма да съм като камък,
няма да съм студена,
ще плача, ще викам, ще крещя
и дано най-накрая да забравя за теб, за любовта.
Няма да си казвам, че няма никога да те забравя,
ще показвам, когато съм от болка ранена.
Няма да бъда като камък вече,
ще викам, ще крещя и дано
вече от любовта да се отърва.
© Албена Петрова Все права защищены