Ще полегнем под сресани с божия гребен треви

Поэзия

898 11 5

Нямаме нищичко, всичко е чуждо. Все по-чуждо изглежда.

Ще полегнем безмълвно под сресани с божия гребен треви.

Имаме само едничка надеждица. Наша е само тази надежда

под очите безбройносъсзвездни на дълбоката нощ и всемир.

Беше приказка шепнеща - жива приказка в мрака. Моят маяк.

Сред горите на феи. Сред горите на феи безкрайношептящи.

И попила финеса на утринен лъч бледорозов под сив похлупак.

Сърчице затуптяло под студените рими с пулс невинно ехтящ.

Но промъкна се сянка. Сянка странновраждебна. Сви тя гнездо.

Там, в душите ни сви. И оловноситният дъжд оттогава ръми.

Сплетохме мисли тревожни. Сплетохме мисли тревожни в кълбо.

И от нещо невидимо, нещо съдбовно, изпълзяха безбройни змии...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Violet_86 (Виолета)

Само заглавието е стих. "Нямаме нищичко, всичко е чуждо" - абсолютната истина.

2022-12-01T09:37:56+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Колко си прав, Младен, наистина нищичко наше нямаме. Господ всичко ни е дал наготово, единственото, което ни е заръчал е, да се множим и да се обичаме. Но като си представя в какво превърнахме света, се чудя, как още ни търпи. Винаги докосваш божествени истини с поезията си! И този път се насладих!

2022-12-01T09:20:48+02:00
генек (Георги Коновски)

Класно!

2022-12-01T09:14:38+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Когато надеждата човешка достига предела на оптимизма...
На ръба на бездната на отчаянието инстинктът за самосъхранение определено носи симптомите на заплахата.
Поздравления, Младен!

2022-12-01T08:46:56+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Аз вярвам, че "под очите безбройносъзвездни на дълбоката нощ и всемир" ще чуеш пак "тази приказка шепнеща" на "сърчице затуптяло под студените рими с пулс невинно ехтящ". Очарована съм от заглавието и желая да бъдете пак "под сресани с божия гребен треви"! Да бъде!

2022-12-01T07:57:02+02:00