vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
Nov 30, 2022, 8:49 PM  

Ще полегнем под сресани с божия гребен треви

  Poetry
894 11 5

Нямаме нищичко, всичко е чуждо. Все по-чуждо изглежда.

Ще полегнем безмълвно под сресани с божия гребен треви.

Имаме само едничка надеждица. Наша е само тази надежда

под очите безбройносъсзвездни на дълбоката нощ и всемир.

 

Беше приказка шепнеща - жива приказка в мрака. Моят маяк.

Сред горите на феи. Сред горите на феи безкрайношептящи.

И попила финеса на утринен лъч бледорозов под сив похлупак.

Сърчице затуптяло под студените рими с пулс невинно ехтящ.

 

Но промъкна се сянка. Сянка странновраждебна. Сви тя гнездо.

Там, в душите ни сви. И оловноситният дъжд оттогава ръми.

Сплетохме мисли тревожни. Сплетохме мисли тревожни в кълбо.

И от нещо невидимо, нещо съдбовно, изпълзяха безбройни змии...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Само заглавието е стих. "Нямаме нищичко, всичко е чуждо" - абсолютната истина.
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Колко си прав, Младен, наистина нищичко наше нямаме. Господ всичко ни е дал наготово, единственото, което ни е заръчал е, да се множим и да се обичаме. Но като си представя в какво превърнахме света, се чудя, как още ни търпи. Винаги докосваш божествени истини с поезията си! И този път се насладих!
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Класно!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Когато надеждата човешка достига предела на оптимизма...
    На ръба на бездната на отчаянието инстинктът за самосъхранение определено носи симптомите на заплахата.
    Поздравления, Младен!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Аз вярвам, че "под очите безбройносъзвездни на дълбоката нощ и всемир" ще чуеш пак "тази приказка шепнеща" на "сърчице затуптяло под студените рими с пулс невинно ехтящ". Очарована съм от заглавието и желая да бъдете пак "под сресани с божия гребен треви"! Да бъде!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0