Ще полегнем под сресани с божия гребен треви
Нямаме нищичко, всичко е чуждо. Все по-чуждо изглежда.
Ще полегнем безмълвно под сресани с божия гребен треви.
Имаме само едничка надеждица. Наша е само тази надежда
под очите безбройносъсзвездни на дълбоката нощ и всемир.
Беше приказка шепнеща - жива приказка в мрака. Моят маяк.
Сред горите на феи. Сред горите на феи безкрайношептящи.
И попила финеса на утринен лъч бледорозов под сив похлупак.
Сърчице затуптяло под студените рими с пулс невинно ехтящ.
Но промъкна се сянка. Сянка странновраждебна. Сви тя гнездо.
Там, в душите ни сви. И оловноситният дъжд оттогава ръми.
Сплетохме мисли тревожни. Сплетохме мисли тревожни в кълбо.
И от нещо невидимо, нещо съдбовно, изпълзяха безбройни змии...
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За мен стихът с неподправена и изразителна образност показва борбата, която присъства във всяка душа, борбата между светлите надежди и суровата действителност. Силни метафори и внушения, браво!
-
Само заглавието е стих. "Нямаме нищичко, всичко е чуждо" - абсолютната истина.
-
Колко си прав, Младен, наистина нищичко наше нямаме. Господ всичко ни е дал наготово, единственото, което ни е заръчал е, да се множим и да се обичаме. Но като си представя в какво превърнахме света, се чудя, как още ни търпи. Винаги докосваш божествени истини с поезията си! И този път се насладих!
-
Класно!
-
Когато надеждата човешка достига предела на оптимизма...
На ръба на бездната на отчаянието инстинктът за самосъхранение определено носи симптомите на заплахата.
Поздравления, Младен! -
Аз вярвам, че "под очите безбройносъзвездни на дълбоката нощ и всемир" ще чуеш пак "тази приказка шепнеща" на "сърчице затуптяло под студените рими с пулс невинно ехтящ". Очарована съм от заглавието и желая да бъдете пак "под сресани с божия гребен треви"! Да бъде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
