30.11.2022 г., 20:49 ч.  

Ще полегнем под сресани с божия гребен треви 

  Поезия
578 11 6

Нямаме нищичко, всичко е чуждо. Все по-чуждо изглежда.

Ще полегнем безмълвно под сресани с божия гребен треви.

Имаме само едничка надеждица. Наша е само тази надежда

под очите безбройносъсзвездни на дълбоката нощ и всемир.

 

Беше приказка шепнеща - жива приказка в мрака. Моят маяк.

Сред горите на феи. Сред горите на феи безкрайношептящи.

И попила финеса на утринен лъч бледорозов под сив похлупак.

Сърчице затуптяло под студените рими с пулс невинно ехтящ.

 

Но промъкна се сянка. Сянка странновраждебна. Сви тя гнездо.

Там, в душите ни сви. И оловноситният дъжд оттогава ръми.

Сплетохме мисли тревожни. Сплетохме мисли тревожни в кълбо.

И от нещо невидимо, нещо съдбовно, изпълзяха безбройни змии...

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За мен стихът с неподправена и изразителна образност показва борбата, която присъства във всяка душа, борбата между светлите надежди и суровата действителност. Силни метафори и внушения, браво!
  • Само заглавието е стих. "Нямаме нищичко, всичко е чуждо" - абсолютната истина.
  • Колко си прав, Младен, наистина нищичко наше нямаме. Господ всичко ни е дал наготово, единственото, което ни е заръчал е, да се множим и да се обичаме. Но като си представя в какво превърнахме света, се чудя, как още ни търпи. Винаги докосваш божествени истини с поезията си! И този път се насладих!
  • Класно!
  • Когато надеждата човешка достига предела на оптимизма...
    На ръба на бездната на отчаянието инстинктът за самосъхранение определено носи симптомите на заплахата.
    Поздравления, Младен!
  • Аз вярвам, че "под очите безбройносъзвездни на дълбоката нощ и всемир" ще чуеш пак "тази приказка шепнеща" на "сърчице затуптяло под студените рими с пулс невинно ехтящ". Очарована съм от заглавието и желая да бъдете пак "под сресани с божия гребен треви"! Да бъде!
Предложения
: ??:??