Ще помечтая...
Ще ме прегърнеш ли,
ще ме докоснеш ли,
ще стоплиш ли предсмъртно ледената ми ръка?...
Ще ме погледнеш ли?
Ще ме изпиташ ли?
Ще ме накараш ли със теб да полетя?
Ще страдаш ли?
Ще плачеш ли?
Ще скриеш ли кристално чистите сълзи?
Ще молиш ли?
Ще искаш ли?
Ще искаш ли отново да летим?
„Къде? Къде?" - ще ме попиташ.
„Към нови светове" - ще ти отвърна аз.
Ще си мълча, във ъгъла притихнала,
но не това е моята съдба...
Ще те целуна...
Ще отлетя със цялата си нежност,
на своите крила и теб ще понеса,
ще блесна с цялата си прелест,
ще съживя пресилно твоята душа!
Когато ме попиташ накъде отивам,
„Да помечтая" - пак ще ти отвърна аз...
И в еуфория ще продължа да си мечтая,
за теб, за мен, за нас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
