Ще помечтая...
Ще ме прегърнеш ли,
ще ме докоснеш ли,
ще стоплиш ли предсмъртно ледената ми ръка?...
Ще ме погледнеш ли?
Ще ме изпиташ ли?
Ще ме накараш ли със теб да полетя?
Ще страдаш ли?
Ще плачеш ли?
Ще скриеш ли кристално чистите сълзи?
Ще молиш ли?
Ще искаш ли?
Ще искаш ли отново да летим?
„Къде? Къде?" - ще ме попиташ.
„Към нови светове" - ще ти отвърна аз.
Ще си мълча, във ъгъла притихнала,
но не това е моята съдба...
Ще те целуна...
Ще отлетя със цялата си нежност,
на своите крила и теб ще понеса,
ще блесна с цялата си прелест,
ще съживя пресилно твоята душа!
Когато ме попиташ накъде отивам,
„Да помечтая" - пак ще ти отвърна аз...
И в еуфория ще продължа да си мечтая,
за теб, за мен, за нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
