23 янв. 2010 г., 00:32

Ще помълча...

911 0 3

Ще помълча...

/ по В. Игнатьев /

Ще помълча
в тишината на твойте очи.
Със светла усмивка
Времето ще изпълня.
Всичко, що можем...
По-добре да мълчим...
Всичко, което
няма да се изпълни...
Изстива водата
в преживяни години.
Лети пепелта
от писма ненаписани.
Като съдба
по листа ми е синьото...
Внезапните срещи
толкова слисват...
Там, отстрани
побелели сме вече,
а пък на двора
отново шетат виелици.
Само ледът
тука хладно блести...
А Пролетта
е тежко заспала под оран...
Отново: "Ехей-й-й-й!"
отдалеко дочувам.
Махаш със шалче...
Мотивът далечен...
Сякаш в реката живея...
Сякаш, че плувам...
Крехък е мостът
на нашето "вечно"...
Ще помълча
в тишината на твойте очи...
Със светла усмивка
ще изпълня и Времето...
Всичко от което
сега ми горчи,
просто го приеми...
Моля те... и заклевам...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...