Jan 23, 2010, 12:32 AM

Ще помълча...

  Poetry » Love
905 0 3

Ще помълча...

/ по В. Игнатьев /

Ще помълча
в тишината на твойте очи.
Със светла усмивка
Времето ще изпълня.
Всичко, що можем...
По-добре да мълчим...
Всичко, което
няма да се изпълни...
Изстива водата
в преживяни години.
Лети пепелта
от писма ненаписани.
Като съдба
по листа ми е синьото...
Внезапните срещи
толкова слисват...
Там, отстрани
побелели сме вече,
а пък на двора
отново шетат виелици.
Само ледът
тука хладно блести...
А Пролетта
е тежко заспала под оран...
Отново: "Ехей-й-й-й!"
отдалеко дочувам.
Махаш със шалче...
Мотивът далечен...
Сякаш в реката живея...
Сякаш, че плувам...
Крехък е мостът
на нашето "вечно"...
Ще помълча
в тишината на твойте очи...
Със светла усмивка
ще изпълня и Времето...
Всичко от което
сега ми горчи,
просто го приеми...
Моля те... и заклевам...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...