23.01.2010 г., 0:32

Ще помълча...

904 0 3

Ще помълча...

/ по В. Игнатьев /

Ще помълча
в тишината на твойте очи.
Със светла усмивка
Времето ще изпълня.
Всичко, що можем...
По-добре да мълчим...
Всичко, което
няма да се изпълни...
Изстива водата
в преживяни години.
Лети пепелта
от писма ненаписани.
Като съдба
по листа ми е синьото...
Внезапните срещи
толкова слисват...
Там, отстрани
побелели сме вече,
а пък на двора
отново шетат виелици.
Само ледът
тука хладно блести...
А Пролетта
е тежко заспала под оран...
Отново: "Ехей-й-й-й!"
отдалеко дочувам.
Махаш със шалче...
Мотивът далечен...
Сякаш в реката живея...
Сякаш, че плувам...
Крехък е мостът
на нашето "вечно"...
Ще помълча
в тишината на твойте очи...
Със светла усмивка
ще изпълня и Времето...
Всичко от което
сега ми горчи,
просто го приеми...
Моля те... и заклевам...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...