Ще помълча...

/ по В. Игнатьев /

Ще помълча
в тишината на твойте очи.
Със светла усмивка
Времето ще изпълня.
Всичко, що можем...
По-добре да мълчим...
Всичко, което
няма да се изпълни...
Изстива водата
в преживяни години.
Лети пепелта
от писма ненаписани.
Като съдба
по листа ми е синьото...
Внезапните срещи
толкова слисват...
Там, отстрани
побелели сме вече,
а пък на двора
отново шетат виелици.
Само ледът
тука хладно блести...
А Пролетта
е тежко заспала под оран...
Отново: "Ехей-й-й-й!"
отдалеко дочувам.
Махаш със шалче...
Мотивът далечен...
Сякаш в реката живея...
Сякаш, че плувам...
Крехък е мостът
на нашето "вечно"...
Ще помълча
в тишината на твойте очи...
Със светла усмивка
ще изпълня и Времето...
Всичко от което
сега ми горчи,
просто го приеми...
Моля те... и заклевам...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)

2010-01-23T21:06:34+02:00

Аз обичах преди - и страдах. Сега те обичам - но ще страдаш каза ми тя Зем, трябва ли да страдаме пред неизбежното, когато правим това, което искаме и ни диктува сърцето
Vagabontki (Виргинс- Фаяри)

2010-01-23T17:23:20+02:00

Прекрасна изповед!Много ни хареса!
Laska (Ласка Александрова)

2010-01-23T10:19:04+02:00

хубава интерпретация