Ще помълчим и ще си отидеш
Рушейки всичките основи, построени до сега,
попитах го какво не му достигна, за да ме обича,
дали дарила съм го със самота,
но той проблемите си не умее с истинските им имена да нарича.
Избягва разговорите си с мен
и смее само мен да обвинява,
но някак си за цялата болка забравя,
която причинявал ми е всеки ден.
И аз с лекота мога да го обвинявам,
без дори да се замислям.
Аз никога себе си на първо място не поставям,
защото знам, все някога ще бъда заменима.
Когато с мислите си насаме остана,
започвам с миналото да си играя
и с тези мисли пак отварям стара рана,
а в миналото няма как да ги оставя.
Ще хвана за последно твоята ръка,
ще помълчим и ще си отидеш,
но ще знам, че за момент държала съм света,
преди и него както всичко друго да сринеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Петкова Все права защищены
