Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
19 дек. 2006 г., 20:48

Ще повярваш ли, скитнико!? 

  Поэзия
1405 0 38
Ще повярваш ли, страннико?
Тази ничия, дълга земя,
дето твоите стъпки я търсят,
нероденото слънце оглежда във жива вода.
И ме пита дали ще се върнеш.

Ще повярваш ли, скитнико?
Узря посред зима
забранения плод - да нахрани душата ти.
На луна разстояние свети в очите ми
с кехлибарени тайнства невъзможното щастие.

Ще повярваш ли, скитнико?
Като чуеш дайре,
допреш ли ухо до земя- да плаче романси,
мойте сълзи жажди разливат- звукът на сърце,
и ти правят пътека до мен през недрата й.

Ще повярваш ли, скитнико?
Аз съм скрила нефритите,
дето чергарите  мислят за древно имане.
Но, докато ги търсят, правят стърнища пустините,
палят оазиси и остават завинаги жадни.

Повярвай ми, скитнико!
Има такава земя,
дето неми звъники отново разпява.
Прави слънце от жива вода във недрата си.
... Тази ничия, топла земя е душата ми.

© Бистра Малинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??