23 мая 2006 г., 08:55

Ще позволиш ли

986 0 2

Ще позволиш ли да обичам,

потънала във твойте ласки

и нощем името да сричам,

изгаряща от нежни страсти?

 

Ще позволиш ли да се върна

и  да намеря път към теб?

Живота ти ще преобърна

и няма да допусна после... след.

 

Ще позволиш ли тебе да докосна

със своята магическа ръка?

Към теб ще тичам по тревата росна

обляна от красивата дъга.

 

Тогава ще си мой и ничий друг,

но можеш ли ти да се примириш?

Аз няма да съм вечно тук

но моето сърце в ръце си ще държиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...