Ще позволиш ли да обичам,
потънала във твойте ласки
и нощем името да сричам,
изгаряща от нежни страсти?
Ще позволиш ли да се върна
и да намеря път към теб?
Живота ти ще преобърна
и няма да допусна после... след.
Ще позволиш ли тебе да докосна
със своята магическа ръка?
Към теб ще тичам по тревата росна
обляна от красивата дъга.
Тогава ще си мой и ничий друг,
но можеш ли ти да се примириш?
Аз няма да съм вечно тук
но моето сърце в ръце си ще държиш.
© Зл Павлова Всички права запазени