May 23, 2006, 8:55 AM

Ще позволиш ли

  Poetry
984 0 2

Ще позволиш ли да обичам,

потънала във твойте ласки

и нощем името да сричам,

изгаряща от нежни страсти?

 

Ще позволиш ли да се върна

и  да намеря път към теб?

Живота ти ще преобърна

и няма да допусна после... след.

 

Ще позволиш ли тебе да докосна

със своята магическа ръка?

Към теб ще тичам по тревата росна

обляна от красивата дъга.

 

Тогава ще си мой и ничий друг,

но можеш ли ти да се примириш?

Аз няма да съм вечно тук

но моето сърце в ръце си ще държиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...