Ще премина на пръсти край мрака,
а в гнездото на лунна любов
южен вятър все още ме чака
със целувки и тих благослов.
Ще прегърне ли той в тишината
разтуптяното мое сърце,
ще ме люшне ли нейде в полята
със безплътните топли ръце.
Ще закичи ли шепот в косите
на тревите уханни в дъжда,
ще откъсне ли цвят от мечтите,
разцъфтели с копнежи в нощта.
Ще отключи ли плаха надежда
във сърцето на сънна тъга,
южен вятър в душата поглежда,
озарява я с цветна дъга.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Все права защищены