11 янв. 2009 г., 20:42

Ще продължа

736 0 2
Срещам хора най-различни:
едни скучни, други романтични,
едни тъжни, други щастливи,
едни весели, други носталгични.
И колко малко от тях
търсят пътища различни.
Различни от досегашните пътища
установени, практични.
Най-вероятно така е по-лесно.
За много хора така е по-добре,
дори всяка надежда да умре,
аз ще продължа нататък.
Животът е често много кратък.
Обичам безкрайното синьо небе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Ченкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хахаа ... и аз като Идеми ... ама имам навика да гледам профила когато прочета ... детски стих ... и като зад стиха не се крие дете ... някак ... сори ... ... това го преосмислям напоследък ... ако за 30-40 и повече години не си успял да ... пропишеш ... хм... сигурно има такива в историята ... пак...сори ... преосмислям го ....
  • Прекрасно е. Поздрав.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...