Ще пусне корен праскова

4 нояб. 2011 г., 06:25

Поэзия » Любовная

933 0 4

Ти помниш ли онези скрити трепети –

прохождахме като деца за първи път.

Като долитащи ята от лебеди

криле разперваше любов във нашта гръд.

Пред нас мечтите бяха теменужени;

преследвахме ги двама, яхнали коне;

понасяше ни топъл вятър, южният;

просторът спеше във нозете ни пленен.

Със смисъл бяха дните ни изпълнени

и много повече от обич беше в тях.

В очите ни проблясваше на съмване

Зората – росна и пречистена от грях.

Но някъде по пътя през годините

на вяра и взаимност хвърлихме ключа.

И вместо рози да цъфтят в градината –

стена издигнахме във нея, на плача.

В основата ù днес зарових чувствата.

Запалих огън - да е във нощта маяк

и спомен за една любов пропусната –

кога, защо незнайно и незнайно как...

И после, там ще пусне корен праскова;

ще се разлисти и ще натежи от плод;

ще се прегръщат клоните ù ласкаво –

заровеното ще е дало нов живот.