1 мая 2008 г., 13:38

Ще се любя със мрака

1.5K 0 32
Подари ми криле. Ще те следвам.
Ето, спят уморени комините.
Че за нас тази нощ е последна.
Само дим се издига в градините.

Подари ми сърце. Ще го пазя.
Ще го скътам дълбоко във пазвата.
Там, където не стига усоя
и са слепи очите на дните ми.

Подари ми любов. Ще я чакам.
Усмихни ми се. Нищо, че плача.
И на целия свят ще покажа
как възкръсваш в очите на здрача.

Ще зашия на лятото кръпките,
а сълзите ми нека присядат.
Знам, горчат на раздялата тръпките,
затова ще се любя със мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Неизчерпаема си, Ани! Станала си още по-добра! Поздрави и целувки!
  • МНОГО МИ ХАРЕСА И МЕ НАТЪЖИ МАЛКО.ПОЗДРАВ!
  • Криле, сърце, любов - прекрасни три думи! Могат да бъдат копнежни, скътани дълбоко в пазвата, истински, но понякога, за жалост, и прекършени... Нека винаги Те ни съпътстват в живота и в поезията, която и тук е на висота!
  • Благодаря на останалите!
    Прегръщам ви!
  • "Ще зашия на лятото кръпките,
    а сълзите ми нека присядат.
    Знам, горчат на раздялата тръпките,
    затова ще се любя със мрака."
    Приказно е!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....