Подари ми криле. Ще те следвам.
Ето, спят уморени комините.
Че за нас тази нощ е последна.
Само дим се издига в градините.
Подари ми сърце. Ще го пазя.
Ще го скътам дълбоко във пазвата.
Там, където не стига усоя
и са слепи очите на дните ми.
Подари ми любов. Ще я чакам.
Усмихни ми се. Нищо, че плача.
И на целия свят ще покажа
как възкръсваш в очите на здрача.
Ще зашия на лятото кръпките,
а сълзите ми нека присядат.
Знам, горчат на раздялата тръпките,
затова ще се любя със мрака.
© Анета Всички права запазени