ЩЕ СЕ ОПИТАМ
стъпки
и след теб изстенвам с тъжен глас.
Къде остана любовта ни,всяка тръпка
и защо в очите ти не виждам страст?
По улицата тръгвам тъжна и сломена
ранена от хилядите глупави любови.
Сега душата ми е стон,безвремие,
а сърцето сякаш вързано с окови.
Уморих се да се боря,да обичам,
да бягам вечно след несбъднати
мечти.
Ще си представя,че ти си просто
глупава неистинност
и ще се опитам да забравя за преди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
