Заглъхват в тъмнината тихите ти
стъпки
и след теб изстенвам с тъжен глас.
Къде остана любовта ни,всяка тръпка
и защо в очите ти не виждам страст?
По улицата тръгвам тъжна и сломена
ранена от хилядите глупави любови.
Сега душата ми е стон,безвремие,
а сърцето сякаш вързано с окови.
Уморих се да се боря,да обичам,
да бягам вечно след несбъднати
мечти. ...