6.12.2006 г., 16:27

ЩЕ СЕ ОПИТАМ

759 0 4
Заглъхват в тъмнината тихите ти
                      стъпки
и след теб изстенвам с тъжен глас.
Къде остана любовта ни,всяка тръпка
и защо в очите ти не виждам страст?


По улицата тръгвам тъжна и сломена
ранена от хилядите глупави любови.
Сега душата ми е стон,безвремие,
а сърцето сякаш вързано с окови.


Уморих се да се боря,да обичам,
да бягам вечно след несбъднати
                       мечти.
Ще си представя,че ти си просто
            глупава неистинност
и ще се опитам да забравя за преди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...