18 нояб. 2010 г., 22:45

Ще се превърна в обич, обещавам ти 

  Поэзия » Любовная
1132 0 9

Ще се превърна в обич, обещавам ти

 

Там някъде, на края на света,

в отломките на времето се раждаш

и занемявам всеки път, когато сам

ти гръб изправяш,

със достойнство.

Като картина си, рисувана следзалезно

на някой опустяващ морски плаж,

по който криволици е оставил вятъра

и само чайките неистово крещят.

Забравил и света, и суетата,

превърнал болката си в морска пяна,

ти толкова красив си в самотата си,

че ме е страх дори да те погледна.

Излизаш сред вълните в голотата си,

нехаещ и за страст, и за падения,

по тялото ти стича се тъгата ти

в очакване на дълго,

знойно

лято.

По пясъка се сливат очертания

от сенките ни, сплетени тревожно,

и толкова е крехка любовта ти.

Ще мога ли отново да прогледна?

Когато нощем от студа настръхнала

препъне се в звездите тишината,

ще се превърна в огън, обещавам ти,

и ще възкръсна пак

от пепелта.

Ще събера във шепа всяка ласка,

изпратена далече и в забвение,

ще се превърна в обич,

обещавам ти,

когато се изправя след дъжда.

© Ади Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??