Ще се превърна в обич, обещавам ти
Ще се превърна в обич, обещавам ти
Там някъде, на края на света,
в отломките на времето се раждаш
и занемявам всеки път, когато сам
ти гръб изправяш,
със достойнство.
Като картина си, рисувана следзалезно
на някой опустяващ морски плаж,
по който криволици е оставил вятъра
и само чайките неистово крещят.
Забравил и света, и суетата,
превърнал болката си в морска пяна,
ти толкова красив си в самотата си,
че ме е страх дори да те погледна.
Излизаш сред вълните в голотата си,
нехаещ и за страст, и за падения,
по тялото ти стича се тъгата ти
в очакване на дълго,
знойно
лято.
По пясъка се сливат очертания
от сенките ни, сплетени тревожно,
и толкова е крехка любовта ти.
Ще мога ли отново да прогледна?
Когато нощем от студа настръхнала
препъне се в звездите тишината,
ще се превърна в огън, обещавам ти,
и ще възкръсна пак
от пепелта.
Ще събера във шепа всяка ласка,
изпратена далече и в забвение,
ще се превърна в обич,
обещавам ти,
когато се изправя след дъжда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
