ЩЕ СЕ СБЪДНЕ...
Очи затварям и в съня те виждам
как идваш прелестен, красив
и нежно искам аз да те притискам,
в обятията ми да се почувстваш ти щастлив.
На лицето ми усмивка грейва,
сякаш изгревът дошъл е в зората,
сякаш нежна роза се разцъфва
във всяка фибра на душата.
Светът с теб е толкова прекрасен,
като приказка с край невероятен
и всичко сякаш е някаква магия,
и не ме е страх, и не искам да се крия.
Но когато отново очите си отворя,
сънят разсейва се и избягва в простора,
тогава осъзнавам, че далече си от мен,
че и днес ще бъде пореден мрачен ден.
Така нещастна, сънена и гола
до прозореца се приближавам,
а слънцето усмихва ми се от небосвода
и аз като роза в градината се съживявам.
Защото знам, макар да си далече,
че обичаш ме и мислиш пак за мен,
че време е сънят ми да се сбъдне вече
и щастливи да сме с теб във всеки следващ ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Стоянова Все права защищены
