28 мар. 2019 г., 21:22

Ще се събудя пак напролет

626 1 0

Ще се събудя пак напролет-
не е ли пролет всяка сутрин?
Щом тогава са отново,
пък било и за минутки,
животът и светът прекрасни,
девствени и жадни
за любов. 
И малкото ми щастие
заченато по пладне
ще порасне, ще проходи
по циферблата на часовника.
Ще затича, докато не мога
със ръцете си от спомени
да го стигна. И ще викам.
Ще викам силно и ядосано!
Подпрял се на стрелките-
състарил се отведнъж
и грохнал.
Ще викам, докато умората
положи ме на циферблата.
при всички уморени хора-
скрити в сънища да чакаме,
да се събудим пак напролет.
Не е ли пролет всяка сутрин?
Щом тогава си отново
жив. 
Било и за минутки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...