Ще се влюбиш в мен,
когато лунните лъчи по тялото ти се разходят,
щом вятърът се гмурне изморен
в косите ти и сънени очи преброди.
Ще се влюбиш в мен,
когато тихо, без сълзи, душата си поплаче,
щом вълшебникът, във тъмното стаен,
те хване за ръка, а ти край него радостно ще крачиш.
Ще ме обикнеш, вярвам,
когато странни тръпки в гърдите ти полазят
и влезеш във любовния ни храм,
от зли езици и гузни погледи да се опазиш.
Ще ме обикнеш, знам,
когато миг от радостта в сърцето съгрешило
ми каже със усмивка - Да!
И литне в синевата като приказно хвърчило!
© Красимир Трифонов Все права защищены