И спирам вече, няма да обичам -

душата ми износена мълчи,

обидена, че е раздала всичко,

 а боса пред вратата ти стои.

И утрото ще бъде само мое,

леглото ми студено ще тъжи,

а тялото ми в мида ще се скрие

от похотта в немеещи очи.

Ще имам дом направен от мечти, 

където само вятърът ще влиза,

а нощем от луната ще струи

любов събрана от звездите.

И ако някой ме открие там,

очи е имал, за да ме потърси.

Ще бъда бисер в топлата ръка,

която със любов ме буди.

Ще се затворя в мида - да се скрия

от този тъй двуличен свят.

Кой знае, може тази сутрин

да се превърна във русалка пак...

https://www.vbox7.com/play:e4238a9b