Ще се затворя в мида
И спирам вече, няма да обичам -
душата ми износена мълчи,
обидена, че е раздала всичко,
а боса пред вратата ти стои.
И утрото ще бъде само мое,
леглото ми студено ще тъжи,
а тялото ми в мида ще се скрие
от похотта в немеещи очи.
Ще имам дом направен от мечти,
където само вятърът ще влиза,
а нощем от луната ще струи
любов събрана от звездите.
И ако някой ме открие там,
очи е имал, за да ме потърси.
Ще бъда бисер в топлата ръка,
която със любов ме буди.
Ще се затворя в мида - да се скрия
от този тъй двуличен свят.
Кой знае, може тази сутрин
да се превърна във русалка пак...
https://www.vbox7.com/play:e4238a9b
© Геновева Симеонова All rights reserved.
