Ще си навия сърцето
След толкова дълго щадене...
сега -
инстиктивно -
вия
като ранено животно...
Дали да замразя същността си за време
с по-благослонно живеене...?
Природата
събудена
в мене -
всеки момент -
ще затанцува...
във своите дрипи,
нейде -
където намери -
... .. .
безропотно...
Като метална паница, с вода на огнището,
изпарявам се бавно - във всичко. Вече не помня - дали самия нещо поисках?
Сега,
за да бъда - на чисто - трябва всичко да хвърля,
по разписание чуждо,
ей-така -
на суетата в бунището. Но
как се хвърлят в забрава безценни мъниста???
Аз не мълча. Просто нещо - като света прозаично -
с ръце на лицето - пред другите -
стиска ме.
То просто желае,
с прагматично стараене,
да се обвия -
в недотам - лирична загадъчност...
Нямам...
Нямам
капка търпение...
Имам
толкова жажда - за взимане...
че
даже разнищен,
останал
без нищо,
ще си навия стрелките
в сърцето -
за още
малко -
жалка
самодостатъчност...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Бачев Все права защищены
