23 ene 2008, 23:35

Ще си навия сърцето 

  Poesía » Otra
1113 0 11

След толкова дълго  щадене...

сега -
инстиктивно -
вия
като  ранено  животно...

Дали  да  замразя  същността  си за  време 
с по-благослонно  живеене...?
Природата
 
събудена 
в мене -

всеки  момент -

ще  затанцува...
във  своите  дрипи,
нейде -
където  намери -

... .. .
безропотно...


Като  метална  паница, с вода  на огнището,
изпарявам  се бавно - във   всичко. Вече  не помня - дали самия нещо   поисках?
Сега,
за  да  бъда - на чисто - трябва  всичко  да  хвърля,
по  разписание чуждо,
ей-така -
 
на суетата  в бунището. Но
как  се  хвърлят в забрава безценни мъниста???

Аз не мълча. Просто нещо - като  света  прозаично -
с ръце на лицето - пред другите  -
стиска  ме.


То  просто  желае,
с  прагматично  стараене,
да  се  обвия  - 

в недотам - лирична загадъчност...

Нямам...

Нямам


капка  търпение...
Имам 
толкова  жажда   - за  взимане...

че 
даже  разнищен,
останал

без  нищо,

ще  си навия  стрелките 
в сърцето  -


за  още
 
малко  -


жалка


самодостатъчност...

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • След толкова дълго щадене...

    сега -
    инстиктивно -
    вия
    като ранено животно...

    невероятно силен стих-браво!
  • Нямам...
    Нямам

    капка търпение...
    Имам
    толкова жажда - за взимане...
    че
    даже разнищен,
    останал
    без нищо,
    ще си навия стрелките
    в сърцето -
    за още
    малко -
    жалка
    самодостатъчност...

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Прочетох!!!Аплодирам!!!
  • РАЗКОШ!!!! АПЛОДИСМЕНТИ!!!!
  • Бих казал , че самодостатъчността е пътя към това , за което споменаваш,Нели ...
    Поздравям те и аз...
    Вдъхновение за всички...
  • Имам
    толкова жажда - за взимане...

    че
    даже разнищен,
    останал

    без нищо,

    ще си навия стрелките
    в сърцето -


    А защо не - за красива любов?! Поздравления, Врабчо!
  • Благодаря ви ,приятели,че дойдохте ..
  • Самодостатъчност...

    Понякога е нужно!
    Поздрав, Врабчо!
  • ...Никой не знае какво вълшебство се крие
    под клепачите на малките очички на врабчетата...
    аз зная...с обич и възхищение за теб.
  • Какво врабче?! Това което си направил е....Кондорско!!!!!!!!!!
  • Имам
    толкова жажда - за взимане...
    !!!*

    врабче ли си?!
    Не вярвам...
  • Самодостатъчността ако се опознае и осъзнае няма да има нужда от пренавиване...
    Адмирации!!
Propuestas
: ??:??